Любопитни факти от биографията на Фридрих Ницше

Въведение

Фридрих Ницше е един от най-големите мислители на XIX век – литератор, изкуствовед, философ, музикант..., чиито идеи оставят всеобхватна диря върху най-светлите страници на европейската и световната култура до наши дни. И макар, че и творчеството, и животът на гения на германската философия да са били обект на множество изследвания, подобно на много велики хора и биографията на Фридрих Ницше крие редица загадки...

Официално са приети следните факти:

Фридрих Ницше е роден на 15 октомври 1844 година в Рьокен, село близо до град Лютцен в Прусия. Негови родители са Карл Лудвиг Ницше (1813 г. -1849 г.), лутерански пастор и бивш учител, и Франциска Йолер (1826 г. -1897 г.) През 1854 г. Ницше постъпва в гимназията в Наумбург. Неговият талант е забелязан и той е приет в известното средно училище Шулпфорт край града, където учи от 1858 до 1864 година. След като завършва Шулпфорт през 1864 година, Ницше учи теология и класическа филология в Бонския университет. През 1865 година се премества в Лайпцигския университет. През 1867 година Ницше се записва за едногодишна доброволна служба в пруско артилерийско подразделение, разположено в Наумбург, но тежък инцидент при езда през март 1868 година го прави негоден за военна служба. След напускането на армията, той се връща към университетското си образование и го завършва през същата година. Преподавател е в Базел от 1869 г. до 1879 г. Независим философ е от 1879 г. до 1888 г. Увлича се от идеите на А. Шопенхауер, Р. Вагнер, С. Киркегор, Ф. Достоевски... Смятан е за един от основоположниците на екзистенциализма.

По-известни произведения:

"Раждането на трагедията от духа на музиката" (1872)

"За истината и лъжата в извънморален смисъл" (1873)

"Човешко, твърде човешко. "Една книга за свободни духове" (1878-1880)

"Веселата наука" (1882),

"Тъй рече Заратустра"(1883-1885)

"Отвъд доброто и злото. Прелюдия към една философия на бъдещето" (1886)

"Генеалогия на морала" (1887)

"Ecce Homo" (1888)

"Антихрист. Проклятие към християнството" (1888)

"Ницше contra Вагнер" (1889)

"Залезът на боговете, или как се философства с чук в ръка" (1889)

"Воля за мощ" (Der Wille zur Macht), непубликувани записки на Ницше от различни периоди на философската му дейност, събрани, групирани и издадени от сестра му след неговата смърт.

Страда от неизлечими заболявания от най-ранни детски години, довели през 1889 г. до тежък психичен срив, в следствие на който Ницше изпада в кома, продължила до неговата смърт (25 август 1900 г.)

Етническа принадлежност

Една от версиите, които поддържа Фридрих Ницше за своя произход е свързана с тезата, че е потомък на полски благородници. В своето произведение „Ecce Homo. Как се става такъв, какъвто си”, той пише: «Още по рождение у мен е заложен поглед отвъд всички локално и „национално“ обусловени перспективи, тъй че нищо не ми струва да бъда добър европеец. От друга страна, съм повече немец, отколкото всички сегашни немци от Райха — аз съм последният антиполитичен немец. Всъщност моите прадеди са били полски благородници — в този смисъл сърцето ми крие множество расови инстинкти — кой знае? — дори и liberum veto /невъзможността да бъдеш свободен/. Мислейки за това, колко често съм бил приеман за поляк и колко рядко — за немец — допускам, че принадлежа към шарените /angelsprenkelt — букв. „напръскан с боя“, в см. смесен, нечист като народност немци./”

Бил ли е обаче Ницше действително потомък на полски благородници или подобно на много големи писатели просто е съчинил един мит и за своя произход? И дали е използвал тази теза като своеобразен психичен защитен механизъм за себеутвърждаване в интелектуалните среди на аристократична Европа през ХІХ век, или пък – просто е искал с нея да подчертае принадлежността си не към един народ – та бил той и германският, а да се представи в светлината на гражданин на цяла Европа? И защо той – прокламиращият, че съчувствието е присъщо на морала на слабите, на стадото, на нисшите..., се е придържал към подобно нелепо твърдение, свързващо го, (макар и в битността му на реален или измислен потомствен благородник), с най-мизерния европейски народ по онова време – разкъсан сред могъщи империи и жестоко потискан и от свои, и от чужди господари?

По една или друга причина, повечето изследователи на биографията на Фридрих Ницше оспорват тази хипотеза. Така например Ханс фон Мюлер напълно отрича твърденията и на сестрата на Ницше за тяхното благородно потекло от полски произход. Макс Оехлер, уредник на архива на Ницше във Ваймар, твърди, че всички предци на Ницше са само с германски имена - дори съпругите в неговия род. Според него, родът на Ницше би могъл да бъде проследен в имената на поредица немски духовници Лютерани, при това - и от двете страни на неговото семейство. Подобно на  Макс Оехлер и съвременните учени смятат тезата за полския произход на Ницше за "чиста измислица". Collie Montinari, редактор на събираните писма на Ницше твърди, че Ницше е изразил становища, които са "неоснователни" и будят "недоразумение". Само по себе си дори и фамилно име "Ницше" не е с полски корен, но пък е широко разпространено в централната част на Германия в онази епоха.

Така и все още е загадка защо Ницше е искал да бъде приет като полски благородник...

Болестта

През целият си живот Ницше е бил болнав и е страдал от различни заболявания. На около 18 годишна възраст започват неговите жестоки главоболия, които лекува с медикаменти и опиати. Едва навършил 30 години той е почти сляп, като пристъпите и силата на главоболията се увеличават. През 1889 година, виждайки как в Торино някакъв каруцар пребива своя паднал кон, Ницше получава силен нервен пристъп и изпада в кома, от която не излиза до края на своя живот през 1900 г.

Каква обаче е била диагнозата на основната болест, от която е страдал Ницше?

Неговите биографи нямат категорична яснота и по този въпрос. Изказвани са следните мнения:

1. Сифилис, от който се е заразил или през ранните си младежки години, или пък по време на военната си служба през 1867 г., когато се записва за едногодишна доброволна служба в пруско артилерийско подразделение, разположено в Наумбург, или когато служи в Пруската армия по време на Френско - пруската война през 1870 г. и 1871 г. като медицински санитар...

2. Мозъчно увреждане, получено вследствие на тежкия инцидент при езда през март 1868 г., което го прави негоден и за военна служба.

3. Различни по етиология отравяния, получени по време на Френско - пруската война или други етапи от живота му, довели до поразяване на мозъка и нервната система.

4. Странични ефекти, увредили мозъка и нервната система и получени вследствие на остри инфекциозни заболявания от рода на дизентерия и дифтерия от времето, когато е бил медицински санитар във Френско - пруската война и е превозвал ранени и заразени войници.

5. Неизяснени наследствени заболявания на мозъка и нервната система. (Известно е, че бащата на Ницше - Карл Лудвиг Ницше умира през 1849 г. от заболяване на мозъка, а на следващата година умира и по-малкият брат на Фридрих Ницше.)

При всички случаи обаче връзката на гениалния Фридрих Ницше с болежките му е нагледно доказателство за общовалидността на широко афишираната (дори и във виртуалността) негова сентенция, че "онова, което не убива човека го прави по-силен" - може би именно на превъзмогването на непоносимата болка се дължи красотата на неговото творчеството...

Любов и жени

„Нивга още не съм открил друга жена, от която бих желал да имам деца, освен жената, която любя, защото аз те любя, о Вечност!

Защото аз те любя, о, Вечност!”

Из „Тъй рече Заратустра”

Макар, че Фридрих Ницше е изразил някои от най-изящните и поетични мисли за любовта, превърнати в широко тиражирани афоризми, неговите биографи изказват твърде абсурдни мнения за отношението му към жените, представяйки го и като покварен любител на бардаци, и като женомразец, и като платонично влюбен – в съпругата на своя приятел Рихард Вагнер.

През 1882 г. в Рим той се запознава с красивата руска интелектуалка Лу Саломе, която скоро става голямата, несподелена любов на живота му. Ницше е очарован от младостта, виталността и красотата й, от гъвкавостта и бързината на нейната мисъл, а Лу е прехласната по гениалния му ум... Техните обречени и сложни взаимоотношения скоро довеждат до закономерния си край, но именно Лу се оказва музата, вдъхновила философа да напише своята най-значима книга – „Тъй рече Заратустра”.Творчество

Повече или по-малко успешното противопоставяне и критикуване на идеите на почти всички значими и влиятелни мислители на своето време, както и трудно вместващите се в социалните норми и представи на Европа от ХІХ век мисли на Ницше, са го поставяли в ролята на малко известен самотник, странник и чудак.

Едва след неговата смърт благодарение на огромните усилия на сестра му Елизабет Ницше – съпруга на един от идеолозите на антисемитизма - Бернард Фьорстер, книгите на Фридрих Ницше се издават в значителен тираж и идеите му стават известни на четящите и мислещи хора по света. За това разбира се, в немалка степен спомага и възходът на националсоциалистическата идеология в Германия, която с охота възприема и вгражда в себе си възгледите на Ницше за свръхчовека. Самият Адолф Хитлер през 1934 г. посещава неколкократно създадения от Елизабет музей на Ницше, където се снима пред паметника на философа. Така Ницше, макар и приживе да не е бил отявлен антисемит, бива причислен към апологетите на нацистката идеология заедно с Хитлер и Розенберг, а сестра му получава пожизнени облаги...

Източник: Блог на Георги Хаджийски